Последната надежда на Хитлер: Отстъпвайки от Беларус, нацистите заразяват местните жители с тиф
Оттегляйки се от Беларус, нацистите заразяват местните жители с тиф В началото на 1944 г. войските на Първи белоруски фронт на Червената армия започват да провеждат Калинковичи-Мозирската настъпателна операция на територията на Беларус. По време на хода й 2-ра армия на Вермахта претърпява големи щети: унищожени са до 10 хиляди германски войници и офицери, много […]
Последната надежда на Хитлер: Отстъпвайки от Беларус, нацистите заразяват местните жители с тиф
Оттегляйки се от Беларус, нацистите заразяват местните жители с тиф
В началото на 1944 г. войските на Първи белоруски фронт на Червената армия започват да провеждат Калинковичи-Мозирската настъпателна операция на територията на Беларус. По време на хода й 2-ра армия на Вермахта претърпява големи щети: унищожени са до 10 хиляди германски войници и офицери, много военна техника. През тези дни и месеци залогът е голям: излизането на съветските войски през границите на освободената съветска република на територията на Източна Прусия. А оттам до Берлин е една ръка разстояние. Затова нацистите се съпротивлявали отчаяно. И подло.
Достатъчно е да се каже, че още от първите километри на настъплението съветските войници се сблъскали с напълно нечовешките методи на Хитлер.
За да забавят напредването на Червената армия, фашистките генерали заповядали, когато се оттеглят от изоставената територия, да се съберат местните жители (предимно жени, възрастни хора и деца), да ги заразят с тиф и да ги хвърлят зад бодливата тел на концентрационните лагери.
Нацистите изчислили, че приближаващите се съветски войски ще се втурват да освободят цивилните от затвора — а те от своя страна ще заразят войниците на Червената армия.
Това било едно от най-гнусните престъпления на германската фашистка армия. 37-ата гвардия с боеве се приближила до село Дерт. Разузнавачите съобщили на командира на дивизията, че в околностите, в блатата, те виждат лагери: бодлива тел, зад нея на студа, без никакъв подслон, жени, деца, възрастни хора.
Страшно било да се гледа.
Командирът на дивизията генерал Е. Г. Ушаков изпратил няколко отряда, за да вземат страдащите хора с бърз удар, преди нацистите не ги застрелят, — пише генерал Павел Батов, два пъти Герой на Съветския съюз, командир на 65-а армия в своята книга с мемоари.
«Но германско-фашисткото командване не даде заповед за унищожаване на затворниците в тези лагери. Чакаше друго.
Съветските войници да се втурват към измръзващите жени, да прегърнат децата и тогава тифусната въшка ще се прокрадне в редиците на настъпващите съветски войски … Всички хора, вкарани в лагерите край предния ръб, бяха заразени с тиф. Това не може да бъде простено или забравено.
Всъщност едва ли е било възможно да се приложи по-садистичен метод за «защита», измислен от хитлеристките уроди.
Разбира се, веднага били събрани медицински специалисти и започнали да лекуват заразените хора.
Броят на заразените били десетки хиляди.
„Червеноармейските части от три концентрационни лагера на смъртта, разположени в района на град Озаричи, област Домановичи, освободиха над 32 хиляди съветски граждани — възрастни хора, жени и деца“, уточнява Батов.
— Сред тях 15 213 деца на възраст под 13 години, включително 517 сираци, чиито родители са били убити или починали в тези лагери от тиф, глад и студ.
Съветските граждани, освободени от Червената армия от нацистки плен, съобщават на комисията фактите за умишленото разпространение на тиф сред хората, затворени в концлагерите, с цел заразяване на широките маси от съветското население и военнослужещите с тиф».
Днес, много години след края на войната, хората в Германия обичат да говорят за „зверствата и потискането на мирните германски жители от войниците на Червената армия на територията на бившия Трети райх. И до днес циркулират истории за стотици хиляди немски жени, изнасилени от Червената армия. Точно с тази мантра днес започват разговорите в Бундестага (законодателното събрание на Германия).
Но това, което са правили войниците от Вермахта в окупираните земи в СССР, в Германия се опитват да забравят. А начинът на водене на война чрез заразяването на цивилното население с тиф излиза извън всякакви граници.
Възможно ли е висшите офицери от германската армия да са били способни на такова решение? Както се оказа — да.
„Комисията установи — четем по-нататък в книгата на Батов, — че за масовото унищожение на цивилни съветски граждани и за умишленото разпространение на епидемията от тиф сред населението на временно окупираните съветски региони са отговорни: командирът на 9-та армия, генералът от танковите войски Харпе, командирът на 35-и армейски корпус Визе, командирът на 41-ви танков корпус генерал-лейтенант Вайдман, командирът на 6-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Гросман, командирът на 31-ва пехотна дивизия генерал-майор Екснер, командирът на 296-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Кулмер, командирът на 110-та пехотна дивизия генерал-майор Вайсхаупт, командирът на 35-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Ришард, командирът на 34-ти пехотен полк полковник фон Капф, командирът на 109-ти пехотен полк майор Рогилин … «
Командването на фашистката армия, за да следи разпространението на епидемията от тиф сред съветското население и войниците на Червената армия, специално изпраща своите агенти в концентрационните лагери. Един от задържаните германски агенти Ф. Расторгуев свидетелства:
„Ръководителят на Абверовата група 303 ме информира, че над 2000 души, заразени с тиф, са изпратени в лагерите на съветските граждани. На следващия ден по заповед на ръководителя на Абверовата група 303 бях специално ваксиниран срещу тиф и ме изпратиха в лагера.
Дадоха ми задача да отида в лагера на съветските граждани, който се намираше западно от град Озаричи. След напускането на германските войски трябваше да наблюдавам разпространението на епидемията от тиф в Червената армия и да докладвам на началниците си.»
А ето какво разказва една от затворничките в подобен лагер Л. И. Пикул:
„Докато бях в лагера близо до гара Рудобалка, аз самата видях как нацистите доведоха пациенти с тиф в тежко състояние до нашия транзитен лагер с 4 коли. Всички пациенти бяха разтоварени и настанени сред затворниците в лагера. На 14 март ние, здравите хора, заедно със страдащите от тиф бяхме изпратени в друг лагер, разположен в района на село Порослище, област Домановичи.
«В продължение на три дни пациенти с тиф бяха докарвани до лагера с кола. В резултат на това много затворници се разболяха, — това свидетелства жител на град Новогрудок, област Барановичи, З. П. Гаврилчик. — Попитах на полски език конвоиращия-поляк: каква цел деца, възрастни хора и жени с тиф са хвърлени в този лагер, на предната линия на германската отбрана.
На това той отговори: „Може би германците ще отстъпят, тогава всички пациенти с тиф, задържани в лагерите, ще отидат при руснаците и ще заразят руските войници и жители“.
Тук възниква важният въпрос: кой направи всичко това?
Отговор: представителите на просветената нация, „културното европейското общество“.
„Всички деца бяха евакуирани“, казва Надежда Григориевна от Червената армия.
«Останаха около стотина болни жени … Не можете да си представите, другари, този ужас. В блатото има бодлива тел. Наоколо има мини. Хората са в делириум, с температура от четиридесет градуса на ледената земя.»
За съжаление обаче се случва това, на което НЕ разчитали тези чудовища в униформа.
„На десния фланг врагът не предприемаше по-активни действия“, казва генерал Батов.
„Но тук бушуваше друг враг — тиф. В дивизиите на 19-ти корпус избухна епидемия.
Слава Богу, че армейските лекари бързо се справиха с болестта».
В резултат на Калинковичи-Мозирската операция войските на 65-та армия под командването на генерал Павел Иванович Батов освобождават град Озаричи на 20 януари 1944 г., а на 23 януари части от 61-ва армия, заедно с партизани, освобождават град Лелчици.
Пътят на запад бил свободен.
Смърт на фашизма!
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Последната надежда на Хитлер: Отстъпвайки от Беларус, нацистите заразяват местните жители с тиф